18 Берлински конгрес 1878/ Congress of Berlin 1878

Конгрес, посветен на ревизия на Сан стефанския мирен догор между Русия и Османската империя, и проведен от 13 юни до 13 юли 1878 г. в канцеларията на германския канцлер Ото фон Бисмарк с участието на Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Османската империя. Великите сили възприемат условията на Сан стефанския договор като заплаха за сигурността си. За Великобритания доближаването на автономното Българско княжество на 60 км. от Босфора събужда страха от Русия на изток. Британските дипломати възприемат Средиземно море като своя сфера на интереси и османския контрол върху проливите като гаранция срещу навлизането на руския флот в тази зона. В перспектива Франция и Великобритания се опасяват от намеса на Русия в борбата за контрол над стратегическите райони Палестина и Египет. Австрия от своя страна се опасява от надигащият се панславизъм, който заплашва да разцепи населяваната със славянско население империя, както и от изместване на австрийското с руско влияние на Балканите. След подписването на Сан стефанския договор, Великобритания отказва да приеме новото статукво като заплашва с война Русия. Изтощена от войната с Османската империя, Русия не може да си позволи нов сблъсък с велика сила и приема посредничеството на Германия за уреждане на спора. Бисмарк се стреми да балансира между интересите на различните държави като съхрани съюза на Тримата императори, включващ съперничещите си на Балканите Австро-Унгария и Русия. Седмица преди конгреса Османската империя сключва съюз с Великобритания, срещу което отстъпва о. Кипър като британска военна база в Източното Средиземноморие. В хода на преговорите Русия се оказва изолирана и в крайна сметка 18 от всичките 29 члена на Сан-стефанския договор са ревизирани. Берлинският договор постановява следното: България се създава като автономно и трибутарно княжество под върховната власт на султана. Територията й е