Самият Елин Пелин определя творбата си „Под манастирската лоза” като „най –хубавата и „най – човечната . В нея диша топло човеколюбие, родено от дълбокото убеждение на писателя, че доброто и злото са неотменна страна на човешката същност.

Елин Пелин успява да провокира читателя и да го подтикне към преосмисляне на разбиранията му за добро и зло , грях и праведност, любов и омраза.
В „Под манастирската лоза” човекът търси Бога, но иска да живее на земята, цени доброто, но не му е чуждо и злото.Страда, но жадува радост и веселие, беден е, но не е загубил вкус към красивото.
От гледна точка на нравствено философския тип проблематика най – сложен и многоаспектен е разказът „Огледалото на свети Христофор”. Елин Пелин пропагандира идеята за единството между доброто и злото.
Злото не може да бъде наказано от закона , нито от силата на някой, който се превръща в закон. А е невероятно съблазнителна идеята за възможността да се унищожи злото още в зародиш. Свети Христофор изгубва мярата за отно шението между доброто и злото.Отмъщавайки на хората, заради техните грехове, той ги отдалечава от Бога, защото отмъщението е едно от многото лица на злото. Светецът влиза в противоречие със своето призвание. Неговият бунт срещу злото, което прави света ужасен и безобразен, отнема смисъла на този свят. Дори безгрешните деца, които няма от какво да се боят, бягат от изгубилия „подобието божие”. Реката, край която се заселва и която е принуждаван да прегазва по два пъти на ден „ за да вземе хляб от едната страна и да насити с месо кучето, което го обладава, от другата”, се превръща в мястото на неговото изпитание, на избор и познание.Песоглавецът е станал роб на идеята за борбата със злото, за унищожението му и неговата правда пресява „достойните” и „недостойните”. Неговата наказваща десница ги хвърля в реката „като гнили плодове”. Свети Христофор прекрачва границите на човешката природа, отвъд които е саморазрушението. Той е мъртъв за човешкото си битие. Превръщането му в животно