Psychpathologie
В ТЕОРИЯТА НА ЛИЧНОСТТА
Ерик Ериксон, Ерих Фром, Карен Хорни Ерик Ериксон (1902-1994) Роден през 1902 в Германия. Не е получил формално висше образование. Макар, че е бил посредствен студент, Ериксон усилено е изучавал история и изкуства. През 1927 г. се присъединява към психоаналитичната школа на Анна Фройд във Виена. От 1927 до 1933 г. изучава психоанализа под ръководството на Анна Фройд, което се явява неговото единствено формално академично образование, ако не се счита свидетелството на видната Асоциация на учителите на името на Мария Монтесори във Виена. В 1936 г. Ериксон е приет за преподавател в медицинското училище на Йелския университет. През 1939 г. предприема експедиция в Южна Дакота за наблюдение на възпитанието на децата на индианци от племето сиу. Това изследване породило интереса на Ериксон към изучаване на влиянието на културата за развитие на децата. По-късно ученият се отправя към Калифорния, където се занимава с аналитична работа с деца, антропология и история. През 1942 г. е професор по психология в университета Беркли, Калифорния. Ериксон работи в частен център за възстановяване и терапия на подрастващи с психиатрични проблеми, отделя много време за своята схема за жизнения цикъл на човека, изучавайки известни исторически личности и американски деца. До смъртта си (1941 г.) Ериксон продължава активна дейност в Център Ериксон в Кембридж, щат Месачузетс. |
Его-психологията - резултат от развитието на психоанализата Теоретичните формулировки на Ериксон касаят изключително развитието на его-то. Ученият неизменно е настоявал, че неговите идеи не стоят далеч от систематичното развитие в концепциите на Фройд за психосексуалното развитие. Ериксон решително се разграничава от класическата психоанализа в четири пункта: 1) решително се акцентира на ид и его, които самият Фройд частично е признавал в последните години на своята научна кариера. Его-то съставлява основата в