Производство за установяване на нарушения на държавите членки
/чл.258-260 ДФЕС/

І. Обща характеристика и функции на производството Договорът за ФЕС възлага на Съда да контролира изпълнението на задълженията, които произтичат от първичното и вторично право за държавите членки. Този контрол се осъществява по реда на спорно, състезателно производство, имащо за предмет твърдяно нарушение от една държава член на правото на ЕС. Като разглежда спорове между държави участнички в една международна общност във връзка със задълженията, произтичащи от сключения между тях договор, Съдът функционира като международен съд. Затова тъкмо на фона на това производство се открояват най-ярко различията между него и класическите международни съдилища . Преди всичко компетентността на Съда е задължителна за страните-той се сезира едностранно. Освен това Компетентността на Съда не може да бъде предмет на никакви резерви /чл.344 ДФЕС/, което я прави изключителна.Производството има за цел да осигури зачитането на общностния правен ред, което го доближава до споровете за законосъобразност и го отличава от отговорността поради неизпълнение на договорно задължение. ІІІ. Производството за установяване на нарушение ІІІ.1.Страни в производството Активна легитимация Инициативата за установяване на нарушение, допуснато от държава-член, не е оставена само на останалите членуващи държави. Тя принадлежи основно на Комисията в качеството и на “пазител на договорите”- чл.258, ал.1 ДФЕС. Съдът може да бъде сезиран и от всяка от Държавите-членки-чл.259, ал.1 ДФЕС. Те обаче предпочитат, очевидно по политически причини, да предизвикат инициативата на Комисията, запазвайки си възможността да встъпят в образуваното от нея дело на основание чл.37 от Устава на Съда.- C.J.C.E.,24.3.1994, aff. C-8092,Commission c/Belgique , по което Комисията е подпомагана от Великобритания. По дело №1/1982г., реш. от 17.10.1982г., СЕО е приел, че не е компетентен да се