I. Увод

Някога Карл Маркс казал: „Щяха ли ключалките да достигнат днешното си съвършенство, ако нямаше крадци? Щеше ли печатането на банкноти да получи такова усъвършенстване, ако не съществуваха фалшификаторите на пари?” Наистина, още от древни времена едновременно с появяването на фалшификацията на пари се породила и необходимостта от борба с тези престъпления. Фалшификацията на парични знаци е престъпление, което в значителна степен има международен характер и борбата с него може да бъде достатъчно ефективна само в случай, че се води не само в национални рамки, а и в международен мащаб. II. Правна уредба

Необходимостта от съвместни координирани действия за борба с този вид престъпления се чуства отдавна. На 20 април 1929 г. в Женева била сключена Международната конвенция за премахване и преследване фабрикуването на фалшиви парични знаци. В Женевската конвенция от 1929 г. се набелязват пътищата за установяване на международни мерки за борба с фалшификацията на парични знаци, за унификация на националните законодателства по този въпрос и за координиране усилията на органите за борба с фалшификацията.
В международната юриспруденция съществуват различни мнения по такъв на пръв поглед обикновен проблем, като въпроса кое престъпление трябва да се квалифицира като фалшификация на пари.
В някои страни квалифицират така само фалшификацията на парични знаци, които са в обращение. Фалшифицирането на останалите се смята за измама. В други страни и едното, и другото деяние се квалифицира като фалшификация на пари. За съжаление конвенцията от 1929 г. не изяснява този въпрос. Въпреки това трябва да се признае, че тя има голямо значение в борбата с този вид престъпления.
България ратифицира конвенцията с Указ №4 от 1 март 1930 г. 1, обн., ДВ, бр. 5 от 1930 г., а през 1976 г. около 60 държави поставиха подписите си под нея. Като се има пред вид значението на конвенцията, ще разгледам по-подробно някои нейни положения.
Участниците в нея се